Съдържание
По време на бягане мускулите и ставите на спортуващия са силно натоварени. Следователно, най-важният компонент от екипировката на спортиста са маратонките. Правилно подбраните обувки гарантират бягане без дискомфорт и наранявания. Известният триатлонист и треньор Джо Фрил казва в едно от интервютата си: „Маратонките са толкова технологично напреднали, че грешният чифт маратонки може да причини нараняване.“ И няма как да не се съгласим! Счупени нокти, мехури и пришки, болки в стъпалата, коленете и гърба са най-честите наранявания от тренировки с грешно подбрани обувки.
Размерът на обувките трябва да бъде избран така, че палецът да не достига до носа на обувката и да остава отстояние 3-4 милиметра. Това е така, защото при бягане стъпалото се увеличава по дължина и ширина и ако вземете маратонки точно по размер, бягането няма да донесе удоволствие, а само нараняване. По същата причина е добре обувките за бягане да се пробват най-добре вечер, когато кракът се подува от ежедневното натоварване. Моля, носете чорапи за бягане и ортопедични стелки, ако ги използвате, за да ги пробвате.
Не винаги леките маратонки са най-добрият избор. Олекотените модели са подходящи за състезания, така че обувките да се усещат възможно най-малко на крака. Един чифт не трябва да е по-тежък от 400 грама. Вентилацията е особено важна за бегачите на дълги разстояния, затова съвременните обувки за бягане се произвеждат от т.нар. „дишаща материя“.
Подметката и горната част на обувката трябва да са гъвкави и меки в предната си част. Обърнете внимание на вложките от устойчива гума, в повечето случаи те се намират на петата и от външната страна на пръста на маратонката, където пада основното натоварване. Има и вариант, когато омекотяващата възглавница е равномерно разпределена по цялата подметка.
Твърдите елементи на обувките за бягане не трябва да са в контакт с крака, да търкат и да оказват натиск върху ахилесовото сухожилие. Обувката трябва да е закрепена здраво за крака. Ако това е бягане в планината или върху пясъчна повърхност, стъпалото периодично се издига неравномерно: ако обувката е хлабава спортистът ще бъде наранен. При бягане по асфалт не е необходима твърда фиксация, тъй като асфалтовата повърхност е гладка и движението става по права линия. Умерена опора трябва да се усеща при петата и средната част на стъпалото.
В идеалния случай връзките на спортните обувки трябва да бъдат разположени по-близо до вътрешната страна на стъпалото. По-добре е примките за връзки да не са обединени от една твърда лента. Те трябва да могат да се движат леко, за да могат да прилепнат по-плътно обувките към крака.
Индивидуалният начин на стъпване на всеки от нас е решаващ при избора на обувки за бягане.
Пронация и супинация са двата типа неправилна походка. При така нр. Паднал свод (пронация) тежестта пада върху вътрешната част на стъпалото и съответно се изхабява по-бързо и вътрешната част на подметката. При висок свод (супинация) тежестта пада върху външната част на ходилото. Лесно ще разберете дали имате пронация или супинация, ако наблюдавате начина , по който се износват спортните ви обувки. При паднал свод обувката е износена от външната страна, а при висок свод можете да забележите лек наклон и износване от външната част. Дори правилно подбраните маратонки решават проблема с пронацията и супинацията само на 30%, останалото зависи от човека. Препоръчва се да се изпълняват упражнения за развитие на малките мускули на стъпалото и стабилизирането им.
Хората с лека форма на пронация могат да изберат т.нар. неутрални маратонки. Този вид са подходящи и за хора със супинация (висок свод на ходилото). Тези маратонки предлагат добра опора на ходилото и отнемат от натоварването, особено ако моделът е с възглавнички.
Хората с умерена пронация трябва да изберат стабилни маратонки. Този вид обувки за бягане са с по-твърда вътрешна част, а междинната част на подметката е подсилена отстрани.
Хора със хиперпронация е подходящо да потърсят маратонки за контрол на движението. Техният дизайн е създаден така, че да противодействат на прекалената пронация.
Маратонките, които наричаме “боси” са с тънки подметки (около 4 мм от крака до земята)и не могат да предпазят от потенциални опасности на земята, както и са с ниско ниво на омекотяване.
Леката конструкция е характерна за минималистичните маратонки. Неудобството при този вид спортни обувки е че са с малка опора на ходилото и наклон около 4-8мм. Те предлагат добро огъване и омекотяване и са подходящи за бягане на дълги разстояния.
Обувките за равни повърхности са направени да предпазват и стабилизират стъпалото при бягане върху бягаща пътека, асфалт, или терен с леки неравности. Те трябва задължително да са гъвкави и леки, с мека подметка.
Подсилени, от здрава материя и с надеждно сцепление трябва да са обувките, с които ще преодолявате офроуд маршрути, маршрути с мека почва и такива с препятствия. Моделите от този тип трябва да осигурят опора, стабилност и да пазят стъпалата. Подметката при тези модели е по-твърда, за да предпазват стъпалото на атлета от всякакви остри камъчета и неравности. В допълнение към твърдата подметка, обувките за офроуд често имат покритие от плътна мрежа, която е по-трудна за повреждане.
Дебелите подметки трябва да се избягват при маратонките за фитнес или крос тренировки. Не забравяйте, и най-перфектния чифт маратонки се амортизират след като пробягате 550-800 км с тях. Това е нашият отговор на въпроса – Трябват ли ми нови обукви за бягане? Хубаво е да знаете и как да се грижите за чистотата на вашата маратонка.
След като внимателно изберете своите обувки за бягане, доверете се на усещанията си: походете, скачайте, бягайте на бягаща пътека. Ако нищо не трие или притиска никъде, това е вашият перфектен чифт маратонки.
е завършила Националната гимназия за древни езици и култури, а после „Политология” в СУ. Копирайтър с над 15 години опит. Освен със страстта си към книгите, Алиса е известна и с посветеността си на хуманитарни каузи и организации. Има опит в провеждането на семинари за бизнес етикет и публично говорене на български, английски и руски език.