Съдържание
И си задаваме въпроса откъде и как са се появили обувките на високи токчета? Няма да повярвате – от обикновените ботуши. Обувките са създадени да осигурят комфорт и защита на краката при движение. През вековете, обувките се променят, усъвършенстват и накрая от инструмент за движение се превръщат в символ на красота и елегантност. Ясно е, че селяните и обикновените хора не са били пионери в този въпрос. Благородните дами първоначално започнали да използват малки токчета, за да станат визуално по-високи. Но постепенно височината на тока нараства. Очевидно високите дами са били по-харесвани.
Между другото, през Средновековието (XV-XVI в.) санът на благородниците се е определял от дължината на обувките им в областта на пръстите: колкото по-дълъг е носът, толкова „по-яко“, казано по модерен начин. Шутовете и клоуните също са носили дълги обувки, защото в кралския двор са се ползвали с особени привилегии. Обувки с токчета са били носени още от жителите на древен Египет. В Древна Гърция са носени от актьорите в античните театри – т.нар. котурни. Подметките на тези обувки са били направени от коркова дървесина. Колкото по-високи са били обувките, толкова по-значим е бил персонажът.
В Европа високите токчета се появяват от Персия през 15 век. Носят ги кавалеристите, за да закрепят крака си по-добре в стремето. Има и друга версия, че конниците на Златната орда също са имали токчета. Токовете бързо стават мода сред знатните благородници. Те започват да носят високи токчета, за да изглеждат по-високи и по-мощни. След мъжете, тази мода се развива и сред европейските жени. Токчетата стават особено популярни сред дамите на Венеция. Понякога височината на подметката е достигала фантастичните 54 сантиметра. Прислужниците или кавалерите на такива благородни дами са вървели плътно до тях, за да им служат за опора. Обувки на висока платформа са носели и наложниците в харемите. Може би за да не могат да ги напуснат сами. Високи платформи са носели и гейшите на Япония и Китай.
Високите токчета винаги са били обект на дизайнерски експерименти. Успешни и иновативни са обувките с отворени пръсти, тип Шанел, а след това се появяват и възхитителните обувки- тип лодки, с които сме свикнали. Има много вариации на токчетата и не само за жени. Някои дизайнери се опитват да направят обувките високи, но без ток, а британският дизайнер Александър Маккуин се опитва да лансира модел обувки с две токчета. За родоначалник на съвременните модели на висок ток се счита Салваторе Фергамо в средата на миналия век.
Въпреки, че динамиката на съвременния начин на живот предполага да позабравим за високите токчета и платформи, знаменитостите не се отказват от тях. Актрисата Сара Джесика Паркър в известния сериал „Сексът и градът“ демонстрира маниакална отдаденост към изисканите обувки на висок ток („Trend of the season – high heel sandals“). Ким Кардашиян е страстно влюбена на стилетите, както и съпругата на футболиста Дейвид Бекъм – Виктория, която също е отдадена на високите токчета. Сякаш не ги интересува, че могат да си причинят травми, умора, или гръбначни изкривявания. Красотата иска жертви!
Сигурно ще се запитате – И какво сега – да се откажем от обувките на високи токчета? В никакъв случай! Защо да лишавате себе си и другите от удоволствието да изглеждате невероятно. Но, първо, трябва да ограничите времето за носенето им. Стилетите не трябва да се превръщат в ежедневен атрибут. Веднага след като празничното събитие или романтичната вечер приключат – сменяйте обувките. Събувате бляскавите обувки и се гмуркате в уюта на меките чехли или познатите маратонки.
Мерлин Монро е казала „Дайте на една жена подходящия чифт обувки и тя ще завладее света“, а ние бихме добавили –„подходящият чифт обувки на токчета“. Някои скептици твърдят, че обувките на ток са елемент от гардероба на несигурните дами, за които основното е вниманието на мъжете. Но ние бихме се позовали на известния дизайнер Марк Джейкъбс, който твърди – „Жените се делят на два типа – стилети и балеринки и повярвайте – изобщо не става дума за обувките, а за отношението към себе си и към живота!“.
е завършила „Реклама” в Нов български университет. Занимавала се с писане на научни статии и преводи като фрийленсър. Зад гърба си има над 8 000 написани текста за времето, с което се занимава с тази работа. В момента е докторант в областта на рекламата и копирайтър. Има афинитет към писането с молив, езиковите игри и генерирането на идеи.